Защо да работите в чужбина с половинката си?

До една трета от хората, които идват да работят в Нидерландия, са двойки. "Наблюдаваме тенденция все повече хора да си търсят работа заедно", казва Линда тен Теулинг, управител на агенция за подбор на персонал в Нидерландия. Психотерапевтите казват, че тази тенденция трябва да се приветства, тъй като двойките по-лесно се справят с психологическите предизвикателства, пред които са изправени.

Работодателите имат различен подход

24-годишният Жигимантас Здаваничиус, който работи в Нидерландия за втора година, не крие, че когато за втори път работи в Нидерландия заедно с приятелката си, всички предизвикателства изглеждат по-лесни за преодоляване. Той казва, че работодателите предпочитат двойките, защото когато са заедно, работниците са по-надеждни. По-малко вероятно е да сменят работата си, остават по-дълго, по-лесно се адаптират към новите условия на живот и са по-мотивирани да работят и печелят.

Сергей Наумчик, съуправител на агенцията за набиране на персонал Робин, отбелязва, че отношението на търсещите работа от Литва, Латвия, Полша, Румъния,България и Португалия към временната заетост се променя. „За осемте години, откакто работим тук, лицето на емигранта се промени от уплашен,срамежлив и неуверен в спокоен и мотивиран човек, който знае, че ще получи справедливо заплащане, ще му бъдат осигурени добри условия на живот и ще бъде обгрижван“, казва С. Наумчик, „Особено ни радва нарастващата тенденция на двойки, които търсят работа в чужбина. Това е своеобразно признание за нашата последователна работа – нашите служители ни поверяват не само своето бъдеще, но и бъдещето на най-ценния си човек.“

За двойките, говорещи английски език, сега е особено лесно да си намерят работа. За тези, които не владеят езика, чакането за предложение за работа е по-дълго.

„Ние сме много гостоприемни към двойките – казва Л. тен Теулинг, мениджър на агенция за подбор на персонал от Нидерландия, – но не можем да гарантираме, че съжителстващите ще работят на едно и също работно място или че смените ще бъдат координирани.

„Особено сме доволни от нарастващата тенденция двойките да търсят работа в чужбина. Това е своеобразно признание за нашата последователна работа – в края на краищата нашите служители ни поверяват не само своето бъдеще, но и бъдещето на най-ценния си човек.“

Познатият съквартирант е предимство

Има обаче едно предимство за гостуващите двойки – агенциите за подбор на персонал ги настаняват в една и съща стая. Линда, холандка, се шегува: „Винаги ще знаеш кой е съквартирантът ти“.

Според годеницата на Сигизмунд, Лина Гирскйте, двойките имат по-добри условия на живот: „Сега живеем в къща с девет души: три двойки в двойни стаи и три жени в единични стаи“.

Основното предимство на работата в двойка обаче е психологическият комфорт. „Работата не е лесна, един ден може да върви гладко, а на следващия да не върви добре и да се стресираш“, казва Ж. „Но да се прибереш вкъщи и да имаш втора половинка е успокояващо, утешително, мотивиращо. Разбира се, един добър съсед също не е лош, но не и по този начин.“

Самотните новодошли поемат рискове

Пристигането без партньор прави по-трудно справянето с психологическите предизвикателства, които идват с него. „Имах един познат, който планираше светло бъдеще в чужбина. Отначало беше решен да постигне целите си, но постепенно се отклони – не можеше да понася самотата и започна да харчи всичките си пари за удоволствия. Приятелят, който остана в Литва, не можеше да направи нищо“, спомня си с горчивина Жигимантас.

Според психотерапевта Раймундас Алекна всеки човек, който напуска обичайното си обкръжение и близките си, преминава през така наречения „процес на скръб“. Голямото предимство е, че за съжителстващите условията не се променят толкова много, защото най-ценният човек пътува заедно.“

Съществуват четири етапа на процеса на скърбене:

1. Фаза на отричане.

Лицето не изпитва никаква голяма емоционална промяна.

2. Фаза на гнева.

Емигрантът започва да търси виновник: ядосва се на съпруга/съпругата си, на децата си, че трябва да замине, или се ядосва на битови проблеми.

3.Фаза на депресия.

Лицето започва да се съмнява в себе си, да изпитва негативни чувства към себе си или към възможностите си.

4.Може да настъпи паника – 

как ще се справи с предизвикателствата, ще успее ли да се справи.

5.Фаза на приемане.

Човекът, който преживява процеса на скръб, започва да мисли конструктивно, да търси аргументи и решения, за да приема предизвикателствата и да преодолява трудностите.

„Голямото предимство е, че условията за съжителство са по-малко засегнати, защото най-ценният човек пътува заедно.“

Успешна адаптация

Според психотерапевта някои фази на процеса на скърбене са продължителни за някои хора, докато за други те преминават по-бързо. „Най-важното е колко много знаете за изпитанието – дали го приемате като нещо естествено и дали сте в състояние да го „преживеете“ по здравословен начин“, казва Алекна, „Има вероятност двамата души, които преминават през това пътуване, да преминат през различни фази по различно време и следователно да могат да се разбират и подкрепят взаимно.“

Когато човек не е в състояние да се справи с вътрешните предизвикателства, интересът му към заобикалящата го среда и желанието му да се задълбочи в проблемите на предизвикателството спадат. Мотивацията за работа често намалява, мечтите и плановете се отдалечават. За погълнатите от себе си хора съществува силно изкушение да избягат от себе си и да забравят, поне за кратко, да се потопят в удоволствието.

Както казва Жигимантас, който от две години живее в Нидерландия, по-добре е да отидете с двойка: „Има кой да те вдигне и да те разтърси, да ти каже: „За какво сме дошли тук?“ „За какво сме тук, да печелим пари? Целта е да изкараш пари, а не да ги изхвърлиш. Тук има всички условия за това, просто трябва да ги използвате разумно.“